Сюли Прюдом

Сюли Прюдом
René Armand François Prudhomme
	Сюли Прюдом René Armand François Prudhomme
френски поет и писател
Роден	16 март 1839 г. Париж, Франция
Починал	7 септември 1907 г. (68 г.) Шатне Малабри, департамент О дьо Сен, Франция
Погребан	Пер Лашез, Париж, Франция
Националност	Франция
Работил	чиновник в нотариална кантора
Литература
Псевдоним	Сюли Прюдом
Период	от 1865 г.
Жанрове	стихотворение, есе
Направление	парнасизъм, символизъм
Награди	Нобелова награда за литература (1901)
Семейство
Съпруга	няма
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Сюли Прюдом в Общомедия

Рене Франсоа Арман Прюдом (на френски: René Armand François Prudhomme), известен като Сюли Прюдом (на френски: Sully-Prudhomme), е френски поет и есеист, носител на Нобелова награда за литература за 1901 г.

Биография и творчество

Роден е на 16 март 1839 г. в Париж, Франция, в семейството на търговец. Баща му умира, когато той е едва 2-годишен и детството му преминава в изключителна бедност. Майка му е принудена да се пресели в къщата на брат си.

На 8-годишна възраст Прюдом постъпва в лицея „Бонапарт“, където се увлича от математиката, философията и класически езици. След като завършва лицея се готви да постъпи в политехническото училище с намерение на стане инженер, но сериозно заболяване на очите го принуждава да се откаже. За да изкарва прехраната си, става служител в стоманолеярния завод „Шнайдер – Крьозо“, но скоро напуска и се връща в Париж, където известно време учи право. През 1860 постъпва като чиновник в кантора на нотариус, а вечер изучава литература, философия, пише поезия и през 1865 излиза от печат първият му поетичен сборник „Строфи и поеми“ (на френски: Stances et Poèmes), подписан с псевдонима Сюли Прюдом (пълното име на баща му). Френският критик Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов дава висока оценка на тази първа книга, а всеобщото одобрение го окуражава да се посвети изцяло на литературата. На следващата година издателят Алфонс Льомер включва стиховете на Сюли Прюдом в сборника, озаглавен „Съвременният Парнас“ (на френски: „Le Parnasse contemporain“), който става литературен манифест на „парнасците“ – млади поети, застанали срещу лирическата екзалтираност на романтическата школа.

В началото на 1870 г. поетът е потресен силно, когато в продължение на буквално няколко дена умират майка му, чичо му и леля му. През юли същата година започва Френско-пруската война и Прюдом постъпва като доброволец в опълчението. Продължителната обсада на Париж от пруската армия и тежкият живот във военното време съсипват здравето му и той получава парализа на нозете. По време на лечението пише патриотични стихове, които излизат в книгата „Военни впечатления“ (на френски: Impressions de la guerre, 1870).

През 1881 е избран за член на Френската академия. През 1901 става първият лауреат на Нобелова награда за литература: „за забележителни литературни достойнства, висок идеализъм и художествено съвършенство, а също за необичайно съчетание на душевност и талант, за което свидетелстват неговите книги“. Това е неочаквано за всички, които смятат за най-вероятния претендент Лев Толстой. Международният спор и жестоката критика от страна на някои литературни среди, които считат, че Прюдом не е достоен за тази премия, влошават здравето му. Заради парализата той не участва лично при награждаването и дипломата му на лауреат е връчена на посланика на Франция в Швеция. Нобеловата премия той подарява за издаване на първи поетични книги на млади френски поети.

Вече сериозно болен, поетът се обръща към християнската апологетика на Блез Паскал и пише трактата „Истинската религия на Паскал“ (на френски: „La Vraie Religion selon Pascal“, 1905). В произведението си „Психология на свободния избор“ (на френски: „Psychologie du libre arbitre“, 1906) Сюли Прюдом стига до извода, че свободата на избора е заложена в природата и следователно е оправдана.

Умира на 6 септември 1907 година във вилата си в Шатне Малабри край Париж на 68-годишна възраст. Погребан е в гробището Пер Лашез.

По стихове на Прюдом Габриел Форе и Цезар Франк създават музика.

Библиография

Поезия

Stances et Poèmes, 1865
Les Épreuves, 1866
Les Solitudes, 1867
Les Destins, 1872
La France, 1874
Les Vaines tendresses, 1875
Le Zénith, poème, 1876
La Justice, 1878
Poésie, 1865 – 1888
Le Prisme, poésies diverses, 1886
Le Bonheur, 1888
Épaves, 1908

Философски трудове

La Vraie Religion selon Pascal: recherche de l'ordonnance purement logique de ses Pensées relatives à la religion: suivie d'une analyse du Discours sur les passions de l'amour, Paris, F. Alcan, Bibliothèque de philosophie contemporaine, 1905

Различни текстове в проза

„La tour Eiffel, discours de M. Sully Prudhomme“ in Revue scientifique, 20 avril 1889
„Les autographes de „la nature“: M. Sully Prudhomme“ in La Nature, no887 – 31 mai 1890
„Sur l'origine de la vie terrestre“ in Revue de Métaphysique et de Morale, t. 1, 1893, p.324 – 345
„L’esprit scientifique et la théorie des causes finales“ in Revue scientifique, 28 janvier 1899
„L’anthropomorphisme et les causes finales“ in Revue scientifique, 4 mars 1899
„Le darwinisme et les causes finales – Réponse à Charles Richet“ in Revue scientifique, 15 avril 1899
„Méthodes expérimentales et causes finales – Réponse à Charles Richet“ in Revue scientifique, 20 mai 1899
„Critique du principe finaliste et de ses applications à la science“ in Revue scientifique, 12 août 1899
„Le libre arbitre devant la science positive“ in Revue scientifique, 9 décembre 1899
„Les causes finales – Septième et dernière lettre à M. Charles Richet“ in Revue scientifique, no17 – 25 avril 1902
Journal intime: lettres-pensée, 1922

Източници

Външни препратки

((en)) На страницата на Нобеловите награди
((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Сюли Прюдом, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
Произведения на Сюли Прюдом в Моята библиотека

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sully Prudhomme в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.